В момента на света живеят два пъти повече хора в сравнение с 1960 г.

До 2045 г. глобалното население ще достигне 9 милиарда. Може ли планетата да понесе това?

Тъй като тази година световното население ще достигне границата от седем милиарда, идва време за ревизия. През идните десетилетия, въпреки намаляващата раждаемост, населението ще продължи да нараства, и то предимно в бедните държави. Ако милиардите, което искат да се измъкнат от бедността, следват пътя, начертан от жителите на богатите страни, това също силно ще натовари ресурсите на планетата. Колко всъщност ще нарасне населението? Как ще изглежда планетата през 2045 г.? През цялата година ще ви предлагаме задълбочени статии, изследващи тези въпроси. Отговорите ще зависят от решенията, които взема всеки от нас.

През един есенен ден на 1677 г. в Делфт търговецът на платове Антони ван Льовенхук, за когото казват, че бил дългокосият модел на две картини на Йоханес Вермеер – „Астрономът“ и „Географът“ – внезапно прекъснал интимните занимания със съпругата си и хукнал към работната си маса. Льовенхук се препитавал с търговия на платове, но негова страст бил микроскопът. „Преди да са изминали повече от шест удара на сърцето“, както пише той по-късно до Кралското общество в Лондон, Льовенхук вече изследвал своя нетраен образец през малка, собственоръчно изработена лупа – никой нямал толкова мощна. Учените глави в Лондон все още се опитвали да проверят по-ранните му твърдения, че в една-единствена капка езерна вода и дори във френското вино живеят милиони невидими „анималкули“. Сега обаче той имал да докладва за нещо по-деликатно – човешката семенна течност също съдържала анималкули. „Понякога над хиляда – писал той – в капчица колкото песъчинка.“ Притискайки лупата към окото си като бижутер, Льовенхук наблюдавал как собствените му анималкули плуват, размахвайки дългите си опашчици.

Въпреки че малката му шпионка му давала привилегирован достъп до невиждана преди микроскопична вселена, той прекарвал огромно количество време, наблюдавайки сперматозоиди, както ги наричаме днес. Странно, но именно сперматозоидите, които изцедил един ден от една риба треска, го вдъхновили да изчисли, почти между другото, колко точно души живеят на Земята.

По онова време никой си нямал и представа за това – преброяванията на населението били малко. Льовенхук започнал с преценката, че в Холандия живеят около 1 млн. души. С помощта на карти и малко сферична геометрия той изчислил, че обитаваната площ на планетата е 13 385 пъти по-голяма от Холандия. Било трудно да си представи, че цялата планета е толкова гъсто населена като Холандия, която още тогава изглеждала претъпкана. Затова Льовенхук триумфално заключил, че на Земята не може да има повече от 13 385 млрд. души. Това изчисление, пише популационният биолог Джоуъл Коен в книгата си „Колко души може да изхранва Земята?“, вероятно е било първият опит да се даде количествен отговор на въпрос, станал много по-належащ днес, отколкото е бил през XVII в. Повечето съвременни отговори далеч не изглеждат розови.