Публикации

Ако Busta Rhymes беше жена… ХD

Е, не мога да не го просна тук! Много е добра мацката хD

“Аз съм Българче” или “Ай ем булгарче”


Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам –
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд.

Към пролетта

Ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете,
лъчезарно слънце свети
над избистрената шир —
ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете.

Озаряваш нежний цвят
на обкитените клони,
твоята десница рони
мир и светла благодат —
ти даряваш нежний цвят
на обкитените клони.

И тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо,
тули се полето глухо
в ласките на твоя блян —
ти тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо.

И живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока,
твойта сянка модроока
бди от ведросиня твърд —
ти живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока.

И пробуждаш в младий дух
първите надежди бели,
към незнайните предели
устреляваш своя слух —
ти пробуждаш в младий дух
първите надежди бели.

Кротна бисерна роса,
твоите цветя полива,
ти летиш всегда щастлива
към всеблаги небеса —
кротка бисерна роса
твоите цветя полива.

Николай Лилиев

Мълчание

сезон
Със изгрева на всеки следващ ден,
аз чакам знак от теб и се надявам!
Дали сгреших? Вина ли виждаш в мен?
Мълчанието твое вледенява…

Не ме вини! Аз знам, че съм различна.
Не ми налагай чужди правила!
Аз мога до полуда да обичам
и мога до безпамет да греша…

Да бъда пролет, есен или зима,
Да нося сила, обич или смях.
Такава ако можеш – приеми ме!
Не искай да съм мила и добра!

И не, че нямам хиляди вини,
с които да заслужа наказание.
От теб получено, то истински боли!
Не ме ранявай повече с мълчание!

danigallery (Йорданка Господинова)

Прошка

Прощаваме… Защо ли там, в душата
е някак малко тъжно от това?
В съня ти аз се приютявам, мамо,
за прошка, и с наведена глава…

Не се събуждай, тъкмо си заспала…
Аз мъничко при теб ще поседя,
ще те докосна по косата бяла –
при теб се върна твойта дъщеря…

Прости ми, че животът ми препусна.
Виновна съм – отново закъснях.
За прошка даже време не намирам,
но днес за малко някак си успях.

Църковните камбани бият в мрака,
във въздуха ухае на тамян,
а ти се радваш… Днес се върнах, мамо,
любимата ти, лоша дъщеря…

danigallery (Йорданка Господинова)