Към пролетта

Ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете,
лъчезарно слънце свети
над избистрената шир —
ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете.

Озаряваш нежний цвят
на обкитените клони,
твоята десница рони
мир и светла благодат —
ти даряваш нежний цвят
на обкитените клони.

И тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо,
тули се полето глухо
в ласките на твоя блян —
ти тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо.

И живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока,
твойта сянка модроока
бди от ведросиня твърд —
ти живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока.

И пробуждаш в младий дух
първите надежди бели,
към незнайните предели
устреляваш своя слух —
ти пробуждаш в младий дух
първите надежди бели.

Кротна бисерна роса,
твоите цветя полива,
ти летиш всегда щастлива
към всеблаги небеса —
кротка бисерна роса
твоите цветя полива.

Николай Лилиев

Други интересни факти:

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар