Ветеринарофобия или защо котките се страхуват от лекари?

Бихме искали да ви представим още една статия, която ще ви запознае с още няколко любопитни фактa за котките. Както знаете, те са изключителни животни във всяко едно отношение. Хората вече много хилядолетия отглеждат тези невероятни създания, грижат се за тях и им се любуват. Ние също притежаваме едно от тези скъпи съкровища и всячески се стараем да следваме думите на Малкия принц, а именно “Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил”. Тъй като хората постепенно са променили местообитанието на котката и от дива са я направили домашна, то именно те се превръщат в неин опитомител. Осиновявайки котка, вие ставате отговорен за нея – трябва да и осигурите дом, внимание, вода, храна…всичко, от което тя се нуждае. За жалост, като всяко друго същество и котките боледуват, и то от почти същите болести като нас, хората. Точно за това са и ветеринарите, при които водим своя питомец не само когато е болен, но и когато се нуждае от профилактичен преглед, ваксина или даже даряване на кръв. Трудностите идват, когато се решите да изкарате любимеца навън.

Както знаете, котките са привързани по-скоро към мястото, отколкото към хората. Техният живот и настроение силно зависят от заобикалящата ги среда. Веднъж отделени от своя дом, те започват да се чувстват неуверени, безпокойни и много често страшно изплашени. А ако добавим към това и спомени за унизителни и болезнени преживявания при ветеринаря, то последващи подобни опити да изведете животинката си от неговия хабитат се превръщат в поредния стрес и ужас за нея и за вас.

 

 

Ето, представете си, че всеки път, когато отивате на ветеринар се обаждате да запишете час. Много от собствениците подозират, че питомеца им има изключителна интуиция, защото още преди да са приключили разговора с лекаря, котето вече се е шмугнало някъде и не излиза. Освен думата „ветеринар“, котките изпадат в ужас, когато в коридора неочаквано се появи преносимата клетка. Някои собственици донасят клетката няколко дни по-рано с идеята, че котката ще свикне с нея и ще бъде по-лесно да я сложат вътре в уречния час. Други не показват на питомеца си клетката до последно, за да не я стресират допълнително. Лично аз държа клетката постоянно в коридора с отворена вратичка. Любимеца ми я харесва, спи вътре, носи си всички играчки там, но, усети ли, че насила искам да я затворя, веднага започва да реве и да се опитва да избяга.
Като имате в предвид очите, ушите, носа и лапите на котката, лесно можете да си представите какво за нея е пътуването в кола. Не е тайна, че котките не виждат много добре, освен на близки разстояния, когато се промъкват към плячката си. Предполагам, че размазаните картини, които виждат любимците ви през прозореца на движещата се кола им се струват ужасяващи. Чувствителните им уши са атакувани от множество пронизващи звуци, а ноздрите им долавят всякакви непознати и заплашителни миризми. Точно поради тези причини котките не стоят спокойно в колата, а треперят и не могат да си намерят място. Аз лично нямам възможност да карам питомеца си в клиниката и затова я нося на ръка. Излизайки на шумния булевард тя мигом се премества в дъното на клетката и започва да реве. Истината е, че тази „разходка“ се превръща в мъчение както за животинката, така и за нас.

Стигайки до клиниката напрежението достига пиковия си момент. Във въздуха витае страх, който животните много добре усещат. Освен това, те се чувстват страшно унизени и предадени, защото са натикани в клетка, от която не могат да се измъкнат. И тъкмо когато си мислят, че всичко е приключило, защото вратата на убежището им се отваря, започва най-лошото – някакъв двукрак „тип“ започва да ги опипва, да ги тегли, да им измерва температурата, да им преглежда зъбите, да им бърка в чувствителните уши, да им слага ваксини, да им взима кръв….има ли нещо по-лошо на този свят!?

Това е огромен стрес, с който котките се опитват да се справи по три начина – тя или „замръзва“, или се опитва да избяга, или пък се впуска в битка. За ветеринаря най-любимите пациенти са тези котки, които от страх не помръдват. Тези питомци изглеждат на външен вид доста спокойни, но ускореното им сърцебиене подсказва на лекаря, че нещата не са такива каквито изглеждат. Тези котки могат дълго време да стоят неподвижно, до колкото това е възможно, те се държат добре, но повярвайте, това им коства доста усилия. Един опитен ветеринар може да усети и най-малките промени у животинката, които показват, че търпението и скоро ще се изчерпи и той трябва да е много внимателен.
Животните, които се опитват да избягат всъщност са страшно изплашени. „Бегълците“ могат да се измъкнат и от най-внимателния стопанин и да се скрият там, където никой няма да успее да ги достигне. Много от тези котки са толкова изплашени, че са в състояние да се опитат да счупят стъклото на прозорец или врата само и само да се измъкнат навън.

Паникьосаните котки са непредсказуеми и опасни. От тях може да се очаква абсолютно всичко. От тези любимци ветеринарите, техните помощници и собствениците страдат най-много, защото уплашената котка не осъзнава какво точно става. Тя прави всичко възможно за да избяга и не се съобразява с никой.
Котките, които налитат на бой не са много, но пък ветеринарите ги запомнят най-лесно. Лекарят трябва да се съобрази едновременно със скоростта, сръчността и „оръжията“ на обикновената домашна котка. Милият ви домашен любимец е „въоръжен“ с тридесет зъба и осемнадесет остри като бръснач нокътя, които може да впусне в битка без дори да му мигне окото. Не забравяйте, че котките са много бързи и не се отличават много-много от своите диви роднини. Почувствайки се застрашени, домашните котки веднага се превръщат в разярен див звяр. Котешката борба почти винаги е съпроводена със заплашителен рев (най-често котките използват точно това оръжие в териториалните борби с други котки). Първо те започват да съскат и фучат, сякаш казват „Не ми харес-с-с-сваш!“. Това е първото им предупреждение, което трябва да ви подскаже да сте по-внимателни. След това съскането преминава в ръмжене, което означава „Предупреждавам те за последно!“. От ръмжене котката преминава в истински боен рев, който би изплашил и най-смелия враг.

 

 

За жалост моя питомец е точно от този тип котки. Още при отваряне на клетката тя започва да съска, след като я извадим започва да ръмжи, а после и да налита на бой. Не веднъж сме си тръгвали от клиниката раздрани и нахапани и не сме единствени. Всички ветеринари в клиниката ни запомниха много бързо, тъй като всички тези викове и крясъци определено привличат вниманието. Хората биха си помислили, че измъчваме животинката, а тя горката с всички сили се опитва да избяга. Само не си мислете, че котката иска да ви отмъсти, задето сте я завели при ветеринара. Истината е, че котките изключително рядко нападах хора. Най-често когато истински драскат и хапят котките се опитват да се освободят от хватката ви и да избягат. За щастие те не са заинтересовани от това, да ни причиняват болка. Най-важното е хората да се опитат да разберат езика (позите и звуците) на котката. Ветеринарофобията (така решихме да наричаме страха от ветеринарите) е масово явление при котките, но няма как да избягвате срещите с лекари. Все пак тези домашни любимци се нуждаят от ваксини, прегледи и други обичайни процедури.

Ако котката изпитва страх от посещението си при ветеринаря, то тя може да окаже психологически натиск върху своя стопанин и тогава е по-добре да отложите прегледа. Котките много добре разбират нашите пози, мимики и реч. Нещо повече, те са много чувствителни към тези емоции и именно заради това стопаните трябва да се опитат да се държат спокойно, даже ако трябва да се преструват. Високия тон и развълнуваните движения стряскат вашата котка. Опитайте се да преборите чувството на страх. Много често котката крещи от уплаха, а не от болка. Помогнете и да се успокои. Владейте се и не утежнявайте ситуацията.

Ако положението е наистина трагично, консултирайте се с вашия ветеринар дали не е по-добре преди да заведете питомеца си при него да му дадете успокоителни. Най-проблемните котки биват упоявани. Това сигурно би ви се сторило прекалено само за един преглед и леки процедури да се упои животното, но понякога това е най-добрия възможен вариант.

Напоследък често ни се налага да посещаваме клиниката. Пробвали сме какви ли не начини да я успокоим. За сега сме се спрели на варианта да я преглеждат в клетката при отворен капак. Все пак това е част от дома и там се чувства най-спокойна. За да не нарани себе си или някой от нас, двуногите, я увихме в нейното одеяло и когато леко и закриваме очите става много по-спокойна. Другия важен момент сте самите вие. Най-добрия начин да успокоите любимеца си е първо да успокоите себе си. Вие сте единственият човек, на който котката може да разчита, не я предавайте в толкова тежък за нея момент.