Талисманите на зимната Олимпиада в Сочи през 2014

Още през февруари 2011 година в Русия бе проведен конкурс за талисман на зимната Олимпиада през 2014 година в Сочи. След многобройни обсъждания и последващо гласуване бе прието решение да провъзгласят цели трима от претендентите за официални талисмани. Победители станали Леопардът, Белият мечок и Зайката. 

 

 

Съдиите от Организационния комитет на Олимпийските игри стигнал до това решение след като видели, че тройката претенденти се ползва с голяма популярност сред телевизионните зрители. Тройката успяла да събере цели 62% от общите гласове. Най-много гласове събрал Леопарда – 28%, среброто получил Белия мечок – 18%, а Зайката трябвало да се задоволи с бронза – 16%. Гласуването се провеждало пряко в ефира на Първи канал. През времето на гласуване Информационният център приел повече от 1 млн. обаждания и съобщения. От финалния списък на претендентите отпаднал дори Дядо Мраз, тъй като на Руснаците не се харесала идеята традиционният руски символ на Нова Година да стане собственост на Международния олимпийски комитет. За титлата “Талисман на Сочинската олимпиада през 2014 година” се борили 8 претендента. Всеки персонаж получил по две минути за да се представи и да отговори на няколко въпроса.

 

Символите на параолимпийските игри Организационният комитет нарекъл Лъч и Снежинка. Авторите на слънчевото момченце са московчаните Наталия Балашова и Алексей Маслин. Авторът на Снежинката е осем годишната Аня Жилинская от Санкт Петербург.
Като и първия талисман на олимпиадата в Москва през 1980 година и таз годишните претенденти не носят специфични имена, но пък всеки един има интересна история.

 

 

 

 

 Леопардът

Планинският спасител-алпинист Леопардът живее в короната на огромно дърво, което расте на най-високата скала в снежните планини на Кавказ. Той винаги е готов да се претече на помощ и не веднъж е спасявал от лавини хората от близкото селце. Леопардът е страхотен сноубордист. Той научи всияки свои приятели и съседи да се спускат на сноуборд. Леопарда не може да живее в самота. Той има весел нрав и много обича да танцува.

 

 

 

Белият мечок

Насред полярния кръг в ледено иглу живее Белият мечок. В неговия дом всичко е направено от лед и сняг – има снежен душ, ледени компютър и легло и дори тренажорите са от лед. Белия мечок още от ранно детство е възпитаван от полярните изследователи. Именно те го научили да се спуска със ски, да кара кънки и да играе на кърлинг. Но най-много Белият Мечок обича да се спуска със спортна шейна. Той се превърна в истински шампион по бобслей и спускане със шейна. Неговите приятели – тюлените и морските котки много обичат да наблюдават всяка негова победа. Сега те заедно провеждат състезания по тези спортове и дългите полярни нощи вече не им изглеждат скучни.

 

 

 

 

 Зайката

Зайката е най-активния жител на зимната гора. Нейните приятели не спират да се учудват, как така тя всичко успява да направи? Все пак Зайката не само успява да получава само шестици в Горската Академия и да помага на майка си в семейния ресторант “Горския бент”, но и да участва в различни спортни състезания. Зайката убеждава всички свои приятели, че в нейния успех няма никаква тайна – просто тя много обича спорта. Освен това тя много обича да пее и да танцува.

 

 

 

 

Лъчът и Снежинката

Лъчът пристигнал на Земята от планета, където е винаги топло. Пътешествието му било пълно с приключения. Когато се приземил, той видял, че на Земята всичко е различно, не така, както на родната му планета. За него всичко било ново – студени зими, сняг, вятър и, разбира се, наоколо само непознати хора. Със своята кехлибарена кожа, искрите в огромните му очи и косите като огнени езици, Лъча много се отличавал от земляните. Но тези различия били само повърхностни. Колкото повече жителите на Земята и Лъча опознавали един друг, толкова повече разбирали, че са еднакви. Лъчът бил винаги мил и приветлив към всички. Винаги бил готов да помогне и да подкрепи околните. От своя страна хората пък научили Лъча да се спуска със ски от планината, да се надбягва със ски, а също така да се състезава в биатлон. Точно тогава всички и разбрали, че Лъча има наистина невероятни възможности. Не след дълго той станал истински любимец на всички хора наоколо.
Но въпреки, че около Лъча винаги имало много приятели, той все още се чувствал самотен. Все пак сред хората нямало никой друг, който можел да долети от далечните звезди. Ето защо той често поглеждал към небето и въздъхвал….
Веднъж той видял падаща звезда, която оставила светеща следа върху тъмното нощно небе. Това била Снежинката – още една космическа пътешественица. Тя пристигнала на Земята от ледена планета. Кожата и била бяла и прозначна като първи сняг, а самата тя приличала на снежен кристал. И въпреки това, че Лъча и Снежинката били абсолютно различни, те имали и много общо.
Лъчът запознал Снежинката с всички свои приятели на Земята и и разказал за спорта. Снежинката също започнала с охота да се спуска със ски, а заедно с Лъча те измислили съвсем нови за земляните спортове – кърлинг с инвалидни колички и следж-хокей. Хората с възхищение наблюдавали техните невероятни спортни постижения. Нещо повече – те самите се влюбили в тези спортове. Те с удоволствие копирали техниките на Лъча и Снежинката и всеки искал да прилича на звездната спортна двойка.

Лъчът и Снежинката решили да останат на Земята и не просто да използват своите невероятни умения в спорта, но и да помагат на приятелите и на другите земляни да преоткриват фантастичните възможности в самите тях.
Те преживели много трудности по пътя през космическото пространство, било им наистина трудно да свикнат с непознатата планета, където всички се отличавали от тях. Но благодарение на спорта те разбрали, че не са различни, те са спортисти с невероятни възможности, добри и предани приятели. Лъчът и Снежинката станали истинско олицетворение на контраста и хармонията. Заедно те притежават тази сила, която прави всичко възможно и още веднъж доказва на всички хора на Земята, че няма невъзможни неща!

Източници:
http://talisman.sochi2014.com
http://newsru.com/