Любопитни факти за гъбите: 17 от най-странните гъби в природата

Гъбите са част от една огромна група организми, в която влизат микроорганизмите, например дрождите и плесените. Гъбите са цяло царство, отделено от растенията, животните и бактериите. Те играят важна роля в разграждането на органичната материя, а също така и в хранителната верига. В света има от 1,5 до 5 милиона вида гъби. В тази статия бихме искали да ви запознаем с няколко от най-странните, но най- интересни видове гъби. Надяваме се, че ще ви бъде интересно.

Индигова млечница (Lactarius indigo)

Доста разпространен вид гъба. Среща се в източните части на Северна и Централна Америка и в Източна Азия. Расте добре какво в широколистни, така и в иглолистни гори. Цветът на гъбата варира от тъмно синьо при младите гъби и от светло синьо към сиво при старите. „Млекцето”, което отделя гъбата, ако се среже е също със син цвят. Шапчицата е с диаметър 5-15см, височината на пънчето 2-8см, а диаметъра му 1-2,5см. Гъбата е ядлива и може да я срещнете на пазарите в Мексико, Гватемала и Китай.

Светещия сапровит (Panellus stipticus)

Разпространен вид гъба. Расте в Азия, Австралия, Европа и Северна Америка. Расте в групи върху паднали дървета, пънчета и столове на широколистни видове, особено върху дъбови, букови и брезови. Това е един от биолуминисцентните видове гъби известни на човека. Учените все още не могат да обяснят, защо гъбите светят, но имат две теории – или за да привличат насекоми, които да разпространят спорите им, или за защита от животни. Каквато и да е причината, надяваме се скоро учените да я разберат.

Жълта желирана гъба (Tremella mesenterica)

Тази гъба расте най-често върху стволовете на мъртви дървета, но също така се среща и върху току-що паднали клони. Плодното тяло на тази гъба е с диаметър 3 – 7,5см и има неправилна нагъната форма, а когато вали повърхността и става слузеста и лепкава. Гъбата израства в пукнатините на дървесната кора и се появява по време на дъжд. След няколко дни тя изсъхва и от нея остава само една тънка ципа, която е готова отново да се възроди след следващия дъжд. Тази гъба е широко разпространена в смесени гори и в тропически региони, а също така в Африка, Азия, Австралия, Европа, Северна и Южна Америка. Тя е ядлива, но се смята за безвкусна, тъй като няма силно изразен мирис и вкус. За сметка на това, за изследователите тя е много ценна, тъй като произвежда въглехидрати.

Набръчканата прасковка (Rhodotus palmatus)

Като говорим за странни гъби, няма как да не споменем и тази. Тя е много рядка. Среща се в източната част на Северна Америка, северна Африка, Европа и Азия. В Европа броя на тази гъба е намалял драстично и затова тя е внесена в Червената книга. Обикновено расте върху пънове и гниещи паднали дървета. Узрелите гъби се отличават с розовия си цвят и характерна „веннообразна” повърхност.

Виолетова коралка (Clavaria zollingeri)

Широко разпространен вид гъба. Тя има тръбообразно виолетово или розово плодно тяло с много разклонения, височина до 10см и широчина до 7см. Най-често връхчетата и са доста крехки и тънки, а цветът им е кафеникав. Расте на земята.

Земна звезда (Geastrum saccatum)

Среща се в Северна Америка и Европа и расте върху гниещи дървета. Доста разпространен вид, който се появява в края на лятото. Младата гъба е със сферична форма, а след това обвивката се разпуква и се образуват няколко лъча. В центъра на лъчите е разполовена глебата. Гъбарите я смятат за неядлива заради нейния горчив вкус.

Пъстърва (Polyporus squamosus)

Широко разпространен вид. Среща се в Северна Америка, Австралия, Азия и Европа. Тази гъба предизвиква бяло гниене върху твърдите дървета.

Червена решетка (Clathrus ruber)

Известна също като смърдяща кошничка. Плодовото тяло на тази гъба е с формата на кръгла решетка и издава неприятна зловонна миризма. Най-често се среща върху гниещи стволове на дървета. Тя е неядлива.

Херициум (Hericium erinaceus)

Среща в Северна Америка и Азия. Плодовото и тяло достига 20см дължина и тегло до 1,5кг. Формата и е кръгла, неправилна, от снежно бяла до бежова на цвят. Гъбата е ядлива и се използва както в хранително-вкусовата промишленост, така и в медицината. Заради необичайната си форма тази гъба е известна под още няколко имена, а именно – лъвска грива, брадата гъба и ежкови бодли. В китайската медицина я наричат „краля на гъбите”, поради високото и съдържание на ненаситени мастни киселини, протеини и витамини.

Пърхутка (Lycoperdon)

В този вид влизат няколко гъби: главеста и полска пърхутка, зърнеста и иглеста пърхутка, гигантска пърхутка и др. Отличителен белег на всички тези гъби е тяхното кръгло плодово тяло, което може да достигне удивителни размери. След узряването и върху плодовото тяло се появяват отверстия през които се разпространяват спорите. Докато гъбата е млада и бяла, тя е ядлива и даже вкусна.

Дяволски зъби (Hydnellum peckii)

Заради капките червена течност, които отделя плодовото тяло на гъбата в Северна Америка тя е получила името „кървящ зъб”. Въпреки страшния си външен вид, всъщност гъбата не е отровна. Но все пак не ви препоръчваме да я опитвате, защото е много горчива на вкус.

Лилавка (Laccaria amethystina)

Гъбата е разпространена в Северна Америка, Европа и Азия. Известна е и като „Аметистова гъба” и „Хамелеонова гъба”. Младите гъби са ярко лилави, но с узряването си те губят тази своя премяна. Гъбата е малка, като шапчицата и достига до 5см в диаметър, а пънчето до 7см височина. Въпреки своя ярък вид, тя не е отровна.

Забулена дама (Phallus indusiatus)

Тази удивителна гъба се среща в Южна Азия, Африка, Австралия и Китай. Определено прилича на отровна или безвкусно гъба, но всъщност е ядлива и широко се използва в кулинарията. Най-странното в тази гъба е това, че шапчицата и сякаш е „забулена” в воал от природата, а с тънкото и стройно тяло е като дама сред дървесната растителност. Единственото, което може на ни отблъсне е това, че шапчицата е покрита с зелено-кафява слуз, която привлича насекомите. Именно те разпространяват спорите на Забулената дама.

Кучешки мутинус (Mutinus caninus)

Тази гъба е разпространена в Европа, Азия и Северна Америка. Смята се, че е неядлива, но въпреки това някои твърдят, че докато гъбата е млада и все още не е излязла от яйцевидната си обвивка, тя е ядлива. Гъбата е добавена в Червената книга.

Синя гъба (Entoloma hochstetteri)

Тази прекрасна гъба може да се срещне в тропическите гори на Индия и Нова Зеландия. За съжаление, в литературата няма информация ядлива ли е тя или не. Най-вероятно яркия и син цвят е отказал новозеландците да я опитват, но пък за сметка на това именно Синята гъба ви гледа от новозеландската банкнота от 50 фунта.

Обикновена дипленка (Gyromitra esculenta)

Тази гъба се среща в горите с умерен климат. Плодовото и тяло наподобява орех или мозък. В суров вид гъбата е отровна. Преди консумация тя трябва да се вари около 30мин, след което трябва да се премие със студена вода. Би било добре след това да се изсуши за 6 месеца. И след всички тези процедури няма гаранция, че ще сте се отървали от всички вредни вещества, на които гъбата е доста богата. Затова не ви препоръчваме да я опитвате.

Дяволска пура (Chorioactis geaster)

Тази рядка гъба се среща само в американския щат Тексас и в Япония. В САЩ гъбата расте само върху стволовете на мъртвите дървета от вида Американски бряст, а в Япония върху дъб. Учените все още не могат да си обяснят, защо тази гъба се среща на две съвсем различни места на Земята и никъде другаде.

Надяваме се, че ви е харесала статията за чудните гъби по света.