Синя гъба

Любопитни факти за гъбите: 17 от най-странните гъби в природата

Гъбите са част от една огромна група организми, в която влизат микроорганизмите, например дрождите и плесените. Гъбите са цяло царство, отделено от растенията, животните и бактериите. Те играят важна роля в разграждането на органичната материя, а също така и в хранителната верига. В света има от 1,5 до 5 милиона вида гъби. В тази статия бихме искали да ви запознаем с няколко от най-странните, но най- интересни видове гъби. Надяваме се, че ще ви бъде интересно.

Заобикалят ни удивителни гъби

Заобикалят ни удивителни гъби

Индигова млечница (Lactarius indigo)

Доста разпространен вид гъба. Среща се в източните части на Северна и Централна Америка и в Източна Азия. Расте добре какво в широколистни, така и в иглолистни гори. Цветът на гъбата варира от тъмно синьо при младите гъби и от светло синьо към сиво при старите. „Млекцето”, което отделя гъбата, ако се среже е също със син цвят. Шапчицата е с диаметър 5-15см, височината на пънчето 2-8см, а диаметъра му 1-2,5см. Гъбата е ядлива и може да я срещнете на пазарите в Мексико, Гватемала и Китай.

Lactarius indigo

Индигова млечница

Светещия сапровит (Panellus stipticus)

Разпространен вид гъба. Расте в Азия, Австралия, Европа и Северна Америка. Расте в групи върху паднали дървета, пънчета и столове на широколистни видове, особено върху дъбови, букови и брезови. Това е един от биолуминисцентните видове гъби известни на човека. Учените все още не могат да обяснят, защо гъбите светят, но имат две теории – или за да привличат насекоми, които да разпространят спорите им, или за защита от животни. Каквато и да е причината, надяваме се скоро учените да я разберат.

Светещия сапровит

Светещия сапровит

Жълта желирана гъба (Tremella mesenterica)

Тази гъба расте най-често върху стволовете на мъртви дървета, но също така се среща и върху току-що паднали клони. Плодното тяло на тази гъба е с диаметър 3 – 7,5см и има неправилна нагъната форма, а когато вали повърхността и става слузеста и лепкава. Гъбата израства в пукнатините на дървесната кора и се появява по време на дъжд. След няколко дни тя изсъхва и от нея остава само една тънка ципа, която е готова отново да се възроди след следващия дъжд. Тази гъба е широко разпространена в смесени гори и в тропически региони, а също така в Африка, Азия, Австралия, Европа, Северна и Южна Америка. Тя е ядлива, но се смята за безвкусна, тъй като няма силно изразен мирис и вкус. За сметка на това, за изследователите тя е много ценна, тъй като произвежда въглехидрати.

Жълта желирана гъба

Жълта желирана гъба

Набръчканата прасковка (Rhodotus palmatus)

Като говорим за странни гъби, няма как да не споменем и тази. Тя е много рядка. Среща се в източната част на Северна Америка, северна Африка, Европа и Азия. В Европа броя на тази гъба е намалял драстично и затова тя е внесена в Червената книга. Обикновено расте върху пънове и гниещи паднали дървета. Узрелите гъби се отличават с розовия си цвят и характерна „веннообразна” повърхност.

Набръчката прасковка

Набръчката прасковка

Виолетова коралка (Clavaria zollingeri)

Широко разпространен вид гъба. Тя има тръбообразно виолетово или розово плодно тяло с много разклонения, височина до 10см и широчина до 7см. Най-често връхчетата и са доста крехки и тънки, а цветът им е кафеникав. Расте на земята.

Виолетова коралка

Виолетова коралка

Земна звезда (Geastrum saccatum)

Среща се в Северна Америка и Европа и расте върху гниещи дървета. Доста разпространен вид, който се появява в края на лятото. Младата гъба е със сферична форма, а след това обвивката се разпуква и се образуват няколко лъча. В центъра на лъчите е разполовена глебата. Гъбарите я смятат за неядлива заради нейния горчив вкус.

Земна звезда

Земна звезда

Пъстърва (Polyporus squamosus)

Широко разпространен вид. Среща се в Северна Америка, Австралия, Азия и Европа. Тази гъба предизвиква бяло гниене върху твърдите дървета.

Пъстърва

Пъстърва

Червена решетка (Clathrus ruber)

Известна също като смърдяща кошничка. Плодовото тяло на тази гъба е с формата на кръгла решетка и издава неприятна зловонна миризма. Най-често се среща върху гниещи стволове на дървета. Тя е неядлива.

Червена решетка

Червена решетка

Херициум (Hericium erinaceus)

Среща в Северна Америка и Азия. Плодовото и тяло достига 20см дължина и тегло до 1,5кг. Формата и е кръгла, неправилна, от снежно бяла до бежова на цвят. Гъбата е ядлива и се използва както в хранително-вкусовата промишленост, така и в медицината. Заради необичайната си форма тази гъба е известна под още няколко имена, а именно – лъвска грива, брадата гъба и ежкови бодли. В китайската медицина я наричат „краля на гъбите”, поради високото и съдържание на ненаситени мастни киселини, протеини и витамини.

Херициум

Херициум

Пърхутка (Lycoperdon)

В този вид влизат няколко гъби: главеста и полска пърхутка, зърнеста и иглеста пърхутка, гигантска пърхутка и др. Отличителен белег на всички тези гъби е тяхното кръгло плодово тяло, което може да достигне удивителни размери. След узряването и върху плодовото тяло се появяват отверстия през които се разпространяват спорите. Докато гъбата е млада и бяла, тя е ядлива и даже вкусна.

Пърхутка

Пърхутка

Дяволски зъби (Hydnellum peckii)

Заради капките червена течност, които отделя плодовото тяло на гъбата в Северна Америка тя е получила името „кървящ зъб”. Въпреки страшния си външен вид, всъщност гъбата не е отровна. Но все пак не ви препоръчваме да я опитвате, защото е много горчива на вкус.

Дяволски зъби

Дяволски зъби

Лилавка (Laccaria amethystina)

Гъбата е разпространена в Северна Америка, Европа и Азия. Известна е и като „Аметистова гъба” и „Хамелеонова гъба”. Младите гъби са ярко лилави, но с узряването си те губят тази своя премяна. Гъбата е малка, като шапчицата и достига до 5см в диаметър, а пънчето до 7см височина. Въпреки своя ярък вид, тя не е отровна.

Лилавка

Лилавка

Забулена дама (Phallus indusiatus)

Тази удивителна гъба се среща в Южна Азия, Африка, Австралия и Китай. Определено прилича на отровна или безвкусно гъба, но всъщност е ядлива и широко се използва в кулинарията. Най-странното в тази гъба е това, че шапчицата и сякаш е „забулена” в воал от природата, а с тънкото и стройно тяло е като дама сред дървесната растителност. Единственото, което може на ни отблъсне е това, че шапчицата е покрита с зелено-кафява слуз, която привлича насекомите. Именно те разпространяват спорите на Забулената дама.

Забулена дама

Забулена дама

Кучешки мутинус (Mutinus caninus)

Тази гъба е разпространена в Европа, Азия и Северна Америка. Смята се, че е неядлива, но въпреки това някои твърдят, че докато гъбата е млада и все още не е излязла от яйцевидната си обвивка, тя е ядлива. Гъбата е добавена в Червената книга.

Кучешки мутинус

Кучешки мутинус

Синя гъба (Entoloma hochstetteri)

Тази прекрасна гъба може да се срещне в тропическите гори на Индия и Нова Зеландия. За съжаление, в литературата няма информация ядлива ли е тя или не. Най-вероятно яркия и син цвят е отказал новозеландците да я опитват, но пък за сметка на това именно Синята гъба ви гледа от новозеландската банкнота от 50 фунта.

Синя гъба

Синя гъба

Новозеландска банкнота

Новозеландска банкнота

Обикновена дипленка (Gyromitra esculenta)

Тази гъба се среща в горите с умерен климат. Плодовото и тяло наподобява орех или мозък. В суров вид гъбата е отровна. Преди консумация тя трябва да се вари около 30мин, след което трябва да се премие със студена вода. Би било добре след това да се изсуши за 6 месеца. И след всички тези процедури няма гаранция, че ще сте се отървали от всички вредни вещества, на които гъбата е доста богата. Затова не ви препоръчваме да я опитвате.

Обикновена дипленка

Обикновена дипленка

Дяволска пура (Chorioactis geaster)

Тази рядка гъба се среща само в американския щат Тексас и в Япония. В САЩ гъбата расте само върху стволовете на мъртвите дървета от вида Американски бряст, а в Япония върху дъб. Учените все още не могат да си обяснят, защо тази гъба се среща на две съвсем различни места на Земята и никъде другаде.

Дяволска пура

Дяволска пура

Надяваме се, че ви е харесала статията за чудните гъби по света.

 

Други интересни факти:

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар