Прошка

Прощаваме… Защо ли там, в душата
е някак малко тъжно от това?
В съня ти аз се приютявам, мамо,
за прошка, и с наведена глава…

Не се събуждай, тъкмо си заспала…
Аз мъничко при теб ще поседя,
ще те докосна по косата бяла –
при теб се върна твойта дъщеря…

Прости ми, че животът ми препусна.
Виновна съм – отново закъснях.
За прошка даже време не намирам,
но днес за малко някак си успях.

Църковните камбани бият в мрака,
във въздуха ухае на тамян,
а ти се радваш… Днес се върнах, мамо,
любимата ти, лоша дъщеря…