Обичате ли череши? Всъщност кой не обича! Черешата е един от плодовете, с които често преяждаме добронамерено. Добрата новина е, че черешите имат нисък гликемичен индекс и можем да хапваме повечко – без риск да трупаме мазнини, стига да съумеем да ги разпределим в малки порции през първите 2/3 от деня.
Медът е използван, като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.
Медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (от един вид растение). Пчелният мед приема лечебните свойства на растенията, от които е получен.
Медът се усвоява изцяло от организма, като от 1 килограм мед се усвояват до 3400 калории енергия. Относителното тегло на медът е 1,4 (обемът на 1 килограм вода заместен с мед тежи 1,4 килограма). Естествено свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по-развити европейски страни на пазара по-добре се приема кристализираният мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18%, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство – по-добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства. При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности, поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по-голямо и той ще се отдели на дъното на съда, докато акациеввият мед – ще остане над боровия).
Пием го толкова често и от толкова отдавна, че изобщо сме забравили какво е чаят всъщност. Статията ще ви припомни откъде идва и какви ползи може да ни донесе употребата на чай. Това, разбира се, не е всичко! Ще научите и дали си струва да пием чая с мляко. Ами с протеин?
Чаеното растение (Camellia sinensisе) е храстовидно и вечно зелено. Може да достигне височина до десет метра и затова често е наричано “Чаено дърво”. Индустриалните чаени растения се поддържат на височина около метър и петдесет, за да облекчат брането. По време на този процес се взимат само листа и пъпки от най-горната част на растението.
Смята се, че дивият чай е произлязъл в района на между Тибет, западен Китай и северна Индия. Чаят е познат на хората в Китай от преди 4 500 години, когато местен император бил посветен на тайните му. Има и легенда (2374 г. пр. Хр.) за откриването на чая, чиято възраст датира от началото на китайската цивилизация. Според легендата китайският император Чен-Нунг сложил съд с вода на огън под див чаен храст и вятърът отронил няколко листа във водата. Когато Чен опитал течността, той бил възхитен от аромата и вкуса. В Китай бум на чаените плантации се наблюдава през 10-ти и 16-ти век, когато външната търговия с този продукт бележи подем. В Европа чаят пристигнал с търговски кораби от Азия около 17-ти век. В Индия е започнало култивирането му масово след британската колонизация около 18-ти век. Индустриалното бране на чая дало възможност на британските индийски колонии, а по-късно и на независима Индия да съперничи на Китай в световното производство на безценната билка. В Япония зеленият чай се появил с последователите на принц Буда – монаси, преселили се от Централна Азия. Начало на мащабно производство на чай в Япония е периодът между осми и девети век от новата ера.
Сред традиционните производители са още Шри Ланка (известна и като Цейлон – трети по мащаб производител на чай в света), Тайван и Корея. Днес, освен традиционните производители на чай, на световния пазар се нареждат още Кения, Индонезия, Турция, Русия, САЩ и др. Най-голям консуматор на чай в света е Великобритания.
Огромни състояния са били натрупвани и прахосвани, могъщи владетели са били съблазнявани, страшни болести – излекувани, далечни страни и народи – откривани… все заради подправките. Подправките сякаш винаги са имали магическо въздействие над човека – те галят сетивата ни: очите – с искрящите си цветове, обонянието – с наситените аромати, езика – с екзотичните си вкусове. Подправките са ставали причина за някои от най-великите приключения в световната история – пътуванията на Христофор Колумб, Магелан, Марко Поло. Днес те ни помагат да пътешестваме, без да излизаме от кухнята. Ежедневно ни пренасят в далечни страни, които мечтаем да видим, насищат ни с вкуса и аромата на странното и непознатото.
Свидетели сме на необикновен интерес към всичко, което може да се класифицира като “етно” –сувенири, предмети за бита, мебели, аскесоари в модата. Със същата скорост вече нараства и популярността на етно храната. Ако се интересувате от националните кухни, но смятате, че е невъзможно да приготвите някой техен специалитет у дома, не се притеснявайте. Специфичният вкус на повечето етно ястия е изграден върху прости комбинации от няколко съставки и подправки – твърдят успокоително готвачи с авторитет. За да придобие оризът “индийски вкус” например, се прибавя просто кимион, чесън и куркума. За да се приготви пиле “по тайландски”, се подправя с чесън и лимон и се гарнира с натрошени фъстъци. Независимо дали сте запален кулинар или любител, наскоро изкушен от тайнствата на екзотичната кухня, рано или късно започвате да търсите нови, непознати вкусове. Един добър източник на екзотични подправки са специализираните магазини. Там, освен типичните и по-известните за ориенталската и източната кухня подправки като кардамон, джинджифил, синап, можете да откриете и следните “съкровища” :
