Раздел с разни интересни статии. К’вото намерим, тука шЪ го хвълим.
Ето че дойде и септември. Първият есенен месец, с буквата „р“, предвесник на застудяването и есента. В повечето страни това е началото на учебната година, а за православните християни е началото на годината изобщо и на този ден се чества паметта на преподобни Симеон Стълпник.
Read more
Не съм професионалист, самоук съм, така че може би не е от най-добрите анимации, но все пак и аз да се включа 🙂
П.С.
Обнових и анимацията, така вече си е направо готов банер 🙂
Ето тук има повече информация за кампанията на Националния природонаучен музей – Подкрепи знанието.
Първият летящ автомобил получи разрешение да се движи по пътищата. След като миналата година машината бе одобрена от американската авиационна администрация, от няколко дни колата-самолет може да се движи свободно и по магистралите в САЩ
Read more
“Ако от любов към горите човек прекарва половината от всеки ден в скитане из тях, грози го опасност да го обявят за безделник; ако обаче от любов към парите по цял ден сече тия гори и без време оголва земята, смятат го за работлив и предприемчив гражданин.“
– Хенри Дейвид Торо
Пълно лунно затъмнение ще има тази нощ и ще може да се наблюдава цялостно или частично от почти всички точки на планетата, включително и от българска територия.
Цялото затъмнение ще се вижда от източната половина на Африка, Близкият изток, Централна Азия и Западна Австралия. Началото на затъмнението ще се вижда от Европа, Африка, Азия (без крайните североизточни части), Австралия, Океания, Антарктида, южните части на Атлантическия океан, Индийския океан, част от Тихия океан.
У нас хората ще може да се наслаждават на небесното шоу и с невъоръжено око, само ако времето е ясно и безоблачно, посочи Алексей Стоев, директор на филиала на Института за космически и слънчево-земни изследвания при БАН в Стара Загора, цитиран от БТА.
Желаещите да наблюдават частичното затъмнение трябва да са в готовност около Read more
В момента на света живеят два пъти повече хора в сравнение с 1960 г.
До 2045 г. глобалното население ще достигне 9 милиарда. Може ли планетата да понесе това?
Тъй като тази година световното население ще достигне границата от седем милиарда, идва време за ревизия. През идните десетилетия, въпреки намаляващата раждаемост, населението ще продължи да нараства, и то предимно в бедните държави. Ако милиардите, което искат да се измъкнат от бедността, следват пътя, начертан от жителите на богатите страни, това също силно ще натовари ресурсите на планетата. Колко всъщност ще нарасне населението? Как ще изглежда планетата през 2045 г.? През цялата година ще ви предлагаме задълбочени статии, изследващи тези въпроси. Отговорите ще зависят от решенията, които взема всеки от нас.
През един есенен ден на 1677 г. в Делфт търговецът на платове Антони ван Льовенхук, за когото казват, че бил дългокосият модел на две картини на Йоханес Вермеер – „Астрономът“ и „Географът“ – внезапно прекъснал интимните занимания със съпругата си и хукнал към работната си маса. Льовенхук се препитавал с търговия на платове, но негова страст бил микроскопът. „Преди да са изминали повече от шест удара на сърцето“, както пише той по-късно до Кралското общество в Лондон, Льовенхук вече изследвал своя нетраен образец през малка, собственоръчно изработена лупа – никой нямал толкова мощна. Учените глави в Лондон все още се опитвали да проверят по-ранните му твърдения, че в една-единствена капка езерна вода и дори във френското вино живеят милиони невидими „анималкули“. Сега обаче той имал да докладва за нещо по-деликатно – човешката семенна течност също съдържала анималкули. „Понякога над хиляда – писал той – в капчица колкото песъчинка.“ Притискайки лупата към окото си като бижутер, Льовенхук наблюдавал как собствените му анималкули плуват, размахвайки дългите си опашчици.
Въпреки че малката му шпионка му давала привилегирован достъп до невиждана преди микроскопична вселена, той прекарвал огромно количество време, наблюдавайки сперматозоиди, както ги наричаме днес. Странно, но именно сперматозоидите, които изцедил един ден от една риба треска, го вдъхновили да изчисли, почти между другото, колко точно души живеят на Земята.
По онова време никой си нямал и представа за това – преброяванията на населението били малко. Льовенхук започнал с преценката, че в Холандия живеят около 1 млн. души. С помощта на карти и малко сферична геометрия той изчислил, че обитаваната площ на планетата е 13 385 пъти по-голяма от Холандия. Било трудно да си представи, че цялата планета е толкова гъсто населена като Холандия, която още тогава изглеждала претъпкана. Затова Льовенхук триумфално заключил, че на Земята не може да има повече от 13 385 млрд. души. Това изчисление, пише популационният биолог Джоуъл Коен в книгата си „Колко души може да изхранва Земята?“, вероятно е било първият опит да се даде количествен отговор на въпрос, станал много по-належащ днес, отколкото е бил през XVII в. Повечето съвременни отговори далеч не изглеждат розови.
Космическият кораб „Восток 1“ с космонавт на борда стартира на 12 април 1961 г. в 6 часа 7 минути по Гринуич (9 часа 7 минути московско време). Юрий Гагарин прави една обиколка около Земята.
Позивната в полета: „Кедър“.
На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, на колхозно поле в Саратовска област. Целият космически полет продължава 1 час и 48 минути.
Медът е използван, като храна още от пещерните хора. Пчели са отглеждани в древния Египет преди повече от 6000 години. Още тогава е установено, че освен хранителни качества медът притежава и ценни лечебни свойства. В египетски папирус отпреди 3500 години медът се препоръчва за лечение на бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания.
Медът бива полифлорен (от различни растения) и монофлорен (от един вид растение). Пчелният мед приема лечебните свойства на растенията, от които е получен.
Медът се усвоява изцяло от организма, като от 1 килограм мед се усвояват до 3400 калории енергия. Относителното тегло на медът е 1,4 (обемът на 1 килограм вода заместен с мед тежи 1,4 килограма). Естествено свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по-развити европейски страни на пазара по-добре се приема кристализираният мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18%, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство – по-добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства. При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности, поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по-голямо и той ще се отдели на дъното на съда, докато акациеввият мед – ще остане над боровия).
Пием го толкова често и от толкова отдавна, че изобщо сме забравили какво е чаят всъщност. Статията ще ви припомни откъде идва и какви ползи може да ни донесе употребата на чай. Това, разбира се, не е всичко! Ще научите и дали си струва да пием чая с мляко. Ами с протеин?
Чаеното растение (Camellia sinensisе) е храстовидно и вечно зелено. Може да достигне височина до десет метра и затова често е наричано „Чаено дърво“. Индустриалните чаени растения се поддържат на височина около метър и петдесет, за да облекчат брането. По време на този процес се взимат само листа и пъпки от най-горната част на растението.
Смята се, че дивият чай е произлязъл в района на между Тибет, западен Китай и северна Индия. Чаят е познат на хората в Китай от преди 4 500 години, когато местен император бил посветен на тайните му. Има и легенда (2374 г. пр. Хр.) за откриването на чая, чиято възраст датира от началото на китайската цивилизация. Според легендата китайският император Чен-Нунг сложил съд с вода на огън под див чаен храст и вятърът отронил няколко листа във водата. Когато Чен опитал течността, той бил възхитен от аромата и вкуса. В Китай бум на чаените плантации се наблюдава през 10-ти и 16-ти век, когато външната търговия с този продукт бележи подем. В Европа чаят пристигнал с търговски кораби от Азия около 17-ти век. В Индия е започнало култивирането му масово след британската колонизация около 18-ти век. Индустриалното бране на чая дало възможност на британските индийски колонии, а по-късно и на независима Индия да съперничи на Китай в световното производство на безценната билка. В Япония зеленият чай се появил с последователите на принц Буда – монаси, преселили се от Централна Азия. Начало на мащабно производство на чай в Япония е периодът между осми и девети век от новата ера.
Сред традиционните производители са още Шри Ланка (известна и като Цейлон – трети по мащаб производител на чай в света), Тайван и Корея. Днес, освен традиционните производители на чай, на световния пазар се нареждат още Кения, Индонезия, Турция, Русия, САЩ и др. Най-голям консуматор на чай в света е Великобритания.
Огромни състояния са били натрупвани и прахосвани, могъщи владетели са били съблазнявани, страшни болести – излекувани, далечни страни и народи – откривани… все заради подправките. Подправките сякаш винаги са имали магическо въздействие над човека – те галят сетивата ни: очите – с искрящите си цветове, обонянието – с наситените аромати, езика – с екзотичните си вкусове. Подправките са ставали причина за някои от най-великите приключения в световната история – пътуванията на Христофор Колумб, Магелан, Марко Поло. Днес те ни помагат да пътешестваме, без да излизаме от кухнята. Ежедневно ни пренасят в далечни страни, които мечтаем да видим, насищат ни с вкуса и аромата на странното и непознатото.
Свидетели сме на необикновен интерес към всичко, което може да се класифицира като “етно” –сувенири, предмети за бита, мебели, аскесоари в модата. Със същата скорост вече нараства и популярността на етно храната. Ако се интересувате от националните кухни, но смятате, че е невъзможно да приготвите някой техен специалитет у дома, не се притеснявайте. Специфичният вкус на повечето етно ястия е изграден върху прости комбинации от няколко съставки и подправки – твърдят успокоително готвачи с авторитет. За да придобие оризът “индийски вкус” например, се прибавя просто кимион, чесън и куркума. За да се приготви пиле “по тайландски”, се подправя с чесън и лимон и се гарнира с натрошени фъстъци. Независимо дали сте запален кулинар или любител, наскоро изкушен от тайнствата на екзотичната кухня, рано или късно започвате да търсите нови, непознати вкусове. Един добър източник на екзотични подправки са специализираните магазини. Там, освен типичните и по-известните за ориенталската и източната кухня подправки като кардамон, джинджифил, синап, можете да откриете и следните “съкровища” :
