Ето го и дългоочакваното продължение на любимата ми статия за плодовете. Надявам се да ви хареса втората, но не последна част.

13. Личи

Тези малки плодчета също така се наричат „райско грозде” или „драконово око”. Формата му е кръгла или овална, кората му е твърда и покрита с малки червени шипове. А под нея се крие бяла полупрозрачна сладка вътрешност. Вкусът и е сладък и наподобяващ стафида. Под вкусната част на плода се крие и кафява костилка приличаща на конски кестен.

Когато плодовете личи се изсушат кората им става твърда като черупка, а под нея свободно се „клатушка” плодчето и семената. Когато избирате плод, то трябва да търсите точно такива – с твърда и не повредена кора.
Плодчетата личи се използват най-често в приготвянето на десерти и салати. Този плод много добре се съчетава с риба, а освен това се използва за приготвянето на сладко-киселия сос за свинско и пилешко месо. Плодът също така се използва и в медицината заради тонизиращите си свойства. Той бързо утолява жаждата, помага при анемия и затруднено храносмилане.

14. Карамбол (старфуд)

Плодовете карамбол са жълти на цвят и дълги от 5 до 12 сантиметра. В напречен разрез плодът наподобява петолъчка. Карамболът е хрупкав, кисело-сладък плод, наподобяващ едновременно ябълка, портокал и грозде. За някои сортове е присъщ лекия терпентинов вкус. Има два вида карамбол – сладък и кисел. Външно те също се различават – киселия плод е с по-тънки и ясни лъчи, а сладкия е по-месист и кръгъл. Кората на карамбола е тънка, лъскава, полупрозрачна, през която се вижда светло жълтата или жълто зелена(когато е узрял е сламено жълта) вътрешност. В „семенните камери”, които отговарят на броя ребра грижливо се пазят от три до пет плоски кафеникави семенца, по форма и размер наподобяващи семената на пъпеш.
Сладките плодове се консумират пресни, а също така захаросани или консервирани. Киселите плодове се използват за направата на коктейли. Карамболът е един от най-популярните плодове за украса, заради необичайната си форма.

15. Лонгсат (Lonngkong, Langsat)

Лонгсатът е родом от Малайзия, но също така се среща и на някои тихоокеански острови. Плодовете растат по дървета и се появяват в началото на пролетта (от април до юни). Самите плодове наподобяват малки картофчета, но са по-големи по-размер и имат жълтеникав оттенък. От картоф плодът може да се отличи, когато се обели, защото тогава прилича повече на чесън.
Вкусът на лонгсана е кисело-сладък. Плодовете са богати на калций, фосфор, въглехидрати и витамин C. Изгорената кора на лонгсатът е много силно ароматна и затова се използва за прогонване на насекоми.
Пресните плодове могат да се съхраняват в хладилник не повече от 4-5 дни. Кората на узрелия плод трябва да е плътна, без пукнатини и наранявания, защото иначе има голяма вероятност плода бързо да се развали. Лонгсатът може да се консумира както в суров вит, така и под формата са консерви и сиропи. Семената на плодовете притежават антипирептични свойства, а отварата от кората на лонгсата се използва за лечението на малария и дизентерия.

16. Салак

Известен още като змийски плод или ракум, салакът е продълговат или кръгъл плод с дължика около 5см. Плодър е покрит с плътен слой шипове, а цветът му е или ярко червен(Ракум) или кафяв(Салак). Салакът има много необичаен  сладко-кисел вкус, наподобяващ то райска ябълка, то круша. Определено си заслужава да се опита поне един път в живота, а след това… на някои може да им хареса, а на някои не. Но запомнете: бъдете много внимателни, когато чистите салака, защото шиповете са много твърди и много лесно се забиват в кожата. Най-добре е да пробвате с нож.

17. Лонган

Другото име на лонгана е Лам-яй, което на китайски означава „окото на дракона”. Това са малки плодове покрити с не ядлива кора, които много приличат на малки картофи (или на споменатият вече Лонгсан). Цветът на кората варира от петнисто жълт до бледо червен. Вътрешността на Лонгана е бяла, полупрозрачна . Тя е много сочна, ароматна и сладка. Плодовете съдържат много захари, витамин С, калций, желязо и фосфор, а също така и много биокиселини, които са полезни за кожата. В плода се крие и голяма черна костилка, която също както кората е не ядлива.

18. Ананас

Плодовете на ананаса не се нуждаят от много коментари. Остава само да кажем, че ананасите купени от Азия и ананасите купени от България са две различни неща. Ананасите, купени в България са жалко подобие на истинските ананаси, които можете да опитате в родината им. Отделно трябва да разкажем и за тайландския Ананас, който се смята за най-вкусния ананас в света.

19. Анона

Захарната ябълка или анона напоследък стана много известна като ябълката, която победи рака. Този плод е много необичаен, той няма нито един аналог, не прилича на нито един друг. Най-лесно можем да я опишем като зелена голяма ябълка, но това е само външно. Вътрешността на аноната е мека и силно ароматна, пълна с много малки твърди костилки. Но за да достигнем до меката вътрешност първо трябва да обелите  кора, която е доста плътна и неравна. Ако плода е добре узрял, то вътрешността може да се яде дори и с лъжица. Плода е богат на витамин C, аминокиселини и калций.

20. Тамаранд

Сладкият тамаринд или индийската фурма се смята за най-пикантното растение от семейство бобови, но освен това се счита и за плод.
Шушулката на Тамаринда е с дължина около 15см и има неправилна форма. В нея се крият малки бобчета с кисело-сладък тръпчив вкус. Съществува и друг вид тамаринд – зелен тамаринд, който, разбира се, е по-кисел. Но не лапайте бобчетата веднага! Бъдете внимателни, защото в тях има твърди големи костилки.
Освен в суров вид от тамаринда може да се правят сокове или сладкиши. Този плод е богат на витамин  А, органични киселини и сложни захариди. Тамариндът също така се използва и като слабително средство.

21. Американска мамея

Този плод също така е известен и като американска или антилска кайсия. Домът и е Южна Америка, но сега може да се открие и във всички големи вериги магазини. Мамеята е един доста голям плод – достига по 20см в диаметър и 20см в дължина. Вътре в нея има една или няколко (до четири) по-малки костилки. Вътрешността и е много вкусна и ароматна и наистина наподобяваща кайсия и манго.

22. Нони

Цитрусолистната моринда или Нони има много имена – голяма моринга, индонезийска черница, полезно дърво, кашкавален плод. Родината на плода е юго-източна Азия. По форма и наименование Нони наподобява плодът Анона. Той не може да се определи като страшно вкусен или адски ароматен и най-вероятно затова много малко хора са чували за него. Узрелите плодове имат неприятен аромат, наподобяващ синьо сирене и са горчиви на вкус, но пък за сметка на това са много полезни. В някои райони Нони е основна храна за бедното население. Плодът се яде най-често със сол, което също е не по-малко странно.

23. Марула

Този плод се среща единствено и само на африканския континент. Да се открие  в не преработен вид в другите страни е почти невъзможно. А всичко това е защото когато узрее плода Марула и почти веднага започва да ферментира от вътре, превръщайки се в слабоалкохолна напитка. От това свойство на Марулата се възползват не само жителите на Африка, но и животните. След като похапнат от падналите на земята презрели плодове животните почти моментално се упояват.
Озрелите плодове Марула са с жълта на цвят кора и бяла вътрешност. Размерът им е около 4см в диаметър. Марулата не притежава кой знае с какъв вкус, но пък е доста ароматна докато не започне да ферментира.

24. Гуава

Гуавата се среща почти във всички тропични и субтропични страни. Въпреки че плодът се смята за екзотичен, не очаквайте от него някакъв екзотичен вкус – воднисто сладък, посредствен, наподобяващ круша. Плодовете биват различни размери (от 4 до 15см.), формата била кръгла, продълговата, крушовидна. И кората, и вътрешността и даже костилката – всичко е ядливо.
Да я опитате веднъж… може би и си струва, но определено няма да станете неин фен. Друга работа обаче е нейният аромат – той е много приятен и много силен. Освен това Гуавата е богата на витамин C и отлично повдига общия тонус на организма.

25. Гуарана

Гуарана е наистина един от най-странните плодове. Среща се около коритото на река Амазонка, а също така и в Бразилия, Пара и други страни.
Плодовете на Гуараната са малки колкото грозденце, които се намират в ярко червена кутийка, покрита с ярко жълта или сива кора. Когато Гиарана узрява, то кората му се разпуква и от так се показват една-две лилаво кафеникави или черни овални костилки. Точно тогава плода придобива онзи плашещ вид, който прогонва всички нежелани гости.

26.Джаботикаба

Джаботикаба също така е известен като Бразилско гроздово дърво. Расте предимно в Южна Америка, но се среща и в някои страни от Юго-източна Азия.
Джаботикабата е много интересен, вкусен и рядък екзотичен плод. Ако имате възможност да го намерите и опитате, считайте, че ви е провървяло. Работата е там, че дървото Джаботикаба расте много бавно и точно заради това не се отглежда в големи количества.
Интересен е и начина на порастване на плодовете: те порастват направо на стъблото, а не на клоните на дървото. Плодовете не са големи (около 4см в диаметър), цветът на кората им е тъмно лилав. Вътрешността, която е бяла, полупрозрачна и желеобразна, е и много вкусна.

27. Магически плод (Miracle fruit)

Родината на магическия плод е Западна Африка. Той не притежава някакви уникални вкусови качества, но за сметка на това е вълшебен! Приблизително час след като ядете от магическия плод, всичко, което вкусите ще ви се струва сладко.  Това се случва, защото в магическия плод се съдържа определен белтък, който блокира за определено време вкусовите рецептори на езика, които отговарят за киселия вкус – вие може да си похапвате лимон и той ще ви се струва не кисел, а сладък. Но имайте в предвид, че това свойство е присъщо само за пресните плодове.
Самите плодове наподобяват дрян – продълговати са, дължината им е 2-3см, червени на цвят и имат твърда костилка. Те растат на низки дървета или храсти.

28. Баил (Bael, Aegle marmelos)

Плодът Баил е нарича още „каменна ябълка” заради своята кора. Той е много разпространен в страните в Юго-източна Азия.
Не е толкова лесно да срещнете плода Баил в цял вид на пазара. А и дори да го намерите, то няма да ви е много лесно да го преборите. Проблемът е, че кората му е твърда като камък и да стигнете до вътрешността без чук или мачете ще е практически невъзможно.
Плодовете са с кръгла или крушовидна форма и достигат до 20см в диаметър. Узрелите плодове са жълти на цвят. Вътрешността е мека и кафеникава. На вкус не е много сладък, но пък е много ароматен.|
Ако не ви е отдаде възможност да опитате Баил пресен, то можете да си купите чай от  плодовете Баил, който се нарича Мамут. Той представлява изсушена шайба от плода и се използва срещу простудни заболявания, бронхити и астматични заболявания.

29. Ръката на Буда

Ръката на Буда е цитрусов плод. Също така е наричан и Пръстите на Буда или Пръстовиден цитрус.
Решихме да го включим в екзотичната ни класация за да не решите да го опитате по време на почивката си в тропическия рай. Този плод не е от тези, с чийто вкус ще се наслаждавате. Несъмненно вкусът му е много интересен и полезен и когато го видите най-вероятно ще поискате да го опитате, но не бързайте. Този плод широко се използва в кулинарията, но това не означава че ще ви хареса. Плодът ръката на Буда се състои почти изцяло от кора(мека и не ядлива), която прилича на кората на лимона(кисело горчива на вкус) и с аромат на теменужки.
Формата на плода е много интересна и прилича на ръка с много пръсти, достигащи до 40см дължина.
От него се приготвят компоти, желета или сокове с цитрусов аромат.

Следва продължение…